Поводът да потърся Наско Михалчев беше появилият
се наскоро в електронното пространство site www.hartiatoys.com.
Авторът на това странно английско-българско буквосъчетание, който
е обладан от идеята да претворява хартията в персонажи, е утвърден
дизайнер и графист в мултимедийните среди. Името Атанас Михалчев е
също така добре познато в Universite de Montreal и Academie internationale
du design et de technologie, където води курсове по фотография, мултимедия
и реклама, а желаещите да станат негови ученици чакат на опашка. Той
е създател и артистичен директор на студиото SADDOGDESIGN,
което вече осем години се занимава с илюстрации, дизайн и мултимедиини
проекти.
Още от пръв
поглед се разбира,
че Наско Михалчев
е мъжко момче,
човек, на който
може да се разчита,
но не в сковаващия
смисъл на думата.
По-скоро може
да седите на
по чаша вино
и той благосклонно
да разказва
за всичките
си проекти,
идеи и реализации,
което гарантира,
че с него не
може да се скучае.
На въпроса ми откъде идва слабостта му към сглобяемите хартиени играчки,
Наско отговаря без да се замисли : " Идеята
беше наложена от обстоятелствата. В Прага следвах филмова и телевизионна
графика, а моят професор Мирослав Ягър беше много известен чешки илюстратор.
Неговата ориентация беше изцяло детския свят – кукли, афиши, детски
илюстрации… Тогава открих хартията. Не съм предполагал, че това нещо
ще ме обсеби.". Завръщайки се в България, работи в Kиноцентъра
като аниматор, но вместо да изпълнява чужди поръчки, решава да реализира
свои собсвени идеи. Ателието "Художествена печатница" към
СБХ приема няколко негови проекта. От това време съществува хартиеният
човек-пожарникар, на който Наско особено държи. "Сега
за трети път ще му променям униформата – смее се той – ще стане канадски
пожарникар".
Рекламните
материали
за българските
циркове "София",
"Добрич" и "Глобус"
"се произведоха
на един жълтеникав
и рошав картон,
който не ставаше
за нищо" – спомня
си дизайнерът.
Докато разговаряме за бъдещето на хартиената кукла, в конкуренция
с днешната пластмаса и Lego, и смисъла на подобни занимания за децата,
малката му дъщеря Лили вече се е настанила до мен и със завидна сръчност
изрязва някакъв не дотам елементарен за сглобяване глиган. Гледам
я с изумление, а Наско пояснява: "Целта
е да направим играчки за децата, за да ги научим на това нещо – посочва
дъщеря си. Да си служи с инструменти, да види накъде да го сгъне,
как да го залепи…"
Към компанията ни се присъединява и съпругата на Наско Мария, която
непринудено и словохотливо се включва в разговора. "Зимата тази
година беше 6 месеца. Ето това е игра за цялото семейство" –
казва тя в защита на романтичната идея, че хартиените играчки имат
право на свое бъдеще, макар и за някои това да изглежда твърде ретро.
Амбицията
на Наско и Мария
е хартиените
животни да
намерят своето
място в училищните
занимания
на децата от
6 до 12 години.
Първата крачка
вече е направена
– в училището
на Лили се изрязват,
оцветяват и
сглобяват
някои от персонажите
на hartiatoys.
Наско Михалчев е подготвил цяла серия от насекоми, които смята да
предложи като рекламен материал на Инсектариума в Монреал. Той има
вече реализирани над 50 фигурки-животни. "Няма спиране. Като
направиш едно животно, формите му водят към друго. Казваш си, това
може да стане прасе, а може и да е глиган. От овена ще стане овца
и т.н. " – обяснява увлечението си той.
Идеята за моделирането на парчето хартия като различни типажи има
своите последователи – електронната страница www.hartiatoys.com,
която съществува официално едва от няколко седмици, вече е избрана
за страница на месеца в http://baudandbui.free.fr/
.
